Сифилисът е познато от векове полово-предавано заболяване, срещащо се сравнително често и днес. Бактериална инфекция, която се причинява от бледата трепонема (Тreponema pallidum). Заразяването става основно по полов път, но съществуват и други пътища на зараза: кръвен (изключително рядък, чрез кръвопреливане), а при вродения сифилис, заразата се предава от майката на плода по време на бременността или по време на раждане. Инкубационният период на инфекцията продължава средно около 3-4 седмици, като може да варира от няколко дни до няколко месеца. Най-честата причина за по-късната поява на първите симптоми е самолечение с неподходящи антибиотици, които потискат оплакванията без да лекуват инфекцията. Заболяването протича на стадии
Първи стадий (ранен сифилис)
Характеризира с появата на раничка на мястото на контакта с причинителя. Най-често се установява в областта на половите органи, анална област, устна кухина. При пациентите обикновено лисват оплаквания, раничката на първичния сифилис не е болезнена, липсва дискомфорт. Това е и основната причина раничката да остане незабелязана, особено когато е локализирана на недостъпна за наблюдение област, като влагалище, шийката на матката и ануса. Характерно, е увеличението на регионалните лимфни възли, което също рядко се установява от заразения човек. Без лечение, раничката зараства спонтанно в рамките на няколко дни до седмици.
Втори стадий (ранен сифилис)
Тази фаза на ранен сифилис протича с обрив по кожата и лигавиците, който може да наподоби всяко друго кожно заболяване. Оплакванията на пациента отново не са характерни и често остават незабелязани. Възможно е леко повишаване на телесната температура, неразположение, лека грипоподобна симптоматика. Появява се неспецифичен, дифузен обрив по цялото тялото, крайници. При някои пациенти може да се наблюдава и ограничен косопад. Клиничните прояви при вторичен сифилис са изключително разнообразни, което налага консултация със специалист по кожни-венерически заболявания с оглед ранно диагностициране и лечение. При забавяне, заболяването преминава в латентно състояние – липсват каквито и да било прояви и оплаквания при заразените, но те продължават да носят активна инфекция и свободно разпространяват заразата.
Трети стадий (късен сифилис)
С прогресията на заболяването в трети стадии започва и необратима увреда на различни органи и системи, въпреки адекватно приложеното лечение.
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата се поставя въз основа клиничен преглед от специалист по кожни и венерически заболявания и се верифицира с кръвни изследвания, които ориентират за стадия на заболяването и неговата активност. Кръвните изследвания се извършват преди започване на терапията и определено време след края и, за да се проследи оздравителния процес.
Как се лекува?
Терапията се провежда посредством използване на подходящ антибиотик, приложен мускулно/венозно. Дори и при успешна терапия не се развива траен имунитет. Пациенти, излекували от тази инфекция мога да се заразят отново при последващ интимен контакт с болен партньор. Затова, при установено заразяване се информират всички контактни лица на източника, за да може да се проведе своевременно, паралелно лечение при всички партньори.